Без съмнение с преминаването през 2020 година можем ясно да затвърдим, че е вълнуващо време за триизмерния печат. Промишлеността продължава да се движи към цялостна индустриализация и бързото прототипиране все повече се превръща в част от по-широката ни производствена екосистема.

Но в тези бързо развиващи се сфери, определено ще ви бъде трудно да се справите с наблюдението на ключовите тенденции към  които изпитвате дълбок интерес и вълнение. За изненада на мнозина те разбираемо движат бъдещето на иновацията и то стремглаво в живота ни.

Ето защо днес ще ви представим повече информация относно тях, за да си изградите ясна представа какъв е съвременният статут на машината и какво евентуално предстои да се случи в близките десетилетия, ако не и в следващите няколко години.

 

Серийно производство на 3д печат

Триизмерното принтиране отдавна е преминало точката на пречупване при която се използваше само за изработка на прототипи. Днес компаниите из целият свят намират нови начини да включат устройствата  в своето производство, като приложения вариращи от инструменти до резервни части за крайна употреба.

От автомобилни до потребителски стоки, световните производители от различните отрасли стават наясно с предимствата, предлагащи се от страна на 3д машината. Според голям брой доклади проведени между 2019/2020 година, 51 % от фирмите вече активно използват печатането за производство.

Най-големите примери са премиум марките – Volkswagen, Ford и BMW, които произвеждат авточасти за своите автомобили и то с помощта на машината. В края на миналата година немската компания обяви, че е монтирала милионната си отпечатана част на своя модел – BMW i8 Roadster.

Докато общият обем на отпечатваните артикули в тези случаи е малък спрямо масовите, техният брой, както и обхват ще се ползва само за увеличение. Следващата стъпка от гледна точка на технологията и индустрията е да се запази този импулс и да се работи за осигуряването на повече приложения в по-голям мащаб.

 

Необходими ли са подобрения ?

Проектирането на адитивното производство е предизвикателен процес, защото може да бъде неинтуитивен за инженерите, които са били обучени да проектират за традиционно производство. Допълнително усложнение идва от това, че софтуерът (CAD) не е скорошно оптимизиран според съвременните стандарти.

Това е така, тъй като например може да бъде доста трудно да се използва традиционния CAD за проектирането на различни материали, които трябва да се направят от градирани компоненти или решетъчни структури. Реално до известна степен могат да се използват комбинации от множество софтуерни пакети за облекчение.

Макар и да звучи хитро, превключването между различните софтуери е силно неефективен процес. В един идеален свят инженерите и дизайнерите биха искали да работят в перфектна среда без да се налага да преместват данни постоянно. За щастие обаче днес голяма част от компаниите обмислят нови решения за този проблем.

Как изглежда бъдещето от професионална гледна точка ?

Един от главните стремежи на световната индустрия е да постигне по голяма ефективност с новата машина във всяко едно отношение. Тази тенденция ще позволи разработването на по-интелигентни системи, които ще бъдат задвижвани от сензори и обучаващи машини.

По този начин производителите ще повишат цялостното си наблюдение и изследване на процеса. Сензорите и камерите, поставени в принтера ще могат да се използват за измерване в реално време, като помагат за документирането на процеса на изграждане, спазвайки изискванията за безопасност.

За да добиете повече яснота, представете си металното легло на 3д принтера. В него камерите ще могат да заснемат размера и температурата на стопилката, което пряко влияе върху микроструктурата, свойствата и повърхностното покритие на произведената част. 

От една страна интегрирането на алгоритми за машинно обучение ще превърне иновацията в много по-достъпен и елементарен процес. Сензорите ще събират ценни данни, които ще се анализират и предоставят под формата на обратна връзка. Така специалистите ще знаят как точно да подобрят функционалността. 

Освен това механизма може да се използва за прогнозиране на вероятността от дефекти или повреди още по време на самото изграждане, като ще позволява на инженерите да се намесят, за да предотвратят подобни последици. Като цяло концепцията е все още в начален етап, но развитието по нея не спира.