Неправилният и некачествен баланс на гумите може да има изключително негативни последици за цялостното техническо състояние на вашия автомобил. В тази връзка, следва първо да сме наясно в какво се състои тази операция и как тя се отразява на цялостната работа на автомобила ни.

Както е известно, балансът на джантите и гумите, е една от най-важните системи за безопасност във всеки автомобил, тъй като е директно свързан със сцеплението с пътя и съответно гарантира сигурността и спокойствието по време на движение. Самата дейност по балансиране на гумите представлява равномерното разпределение на масата на джантата и гумата около центъра на въртенето й. Високата скорост на движение, голяма маса на превозното средство, условията на пътя, действащите центробежни сили и други подобни предпоставки, трябва да се имат предвид при правилното балансиране. 

Балансът е важен не само за гарантиране на сигурността, но и за удължаване на живота на гумите и поддържане цялостната техническа изправност на автомобила. Тенденциите към олекотяване и “омекване” на очакването на съвременните най-масови превозни средства, прави задачата за осъществяването на качествен и дълготраен баланс все по-предизвикателна и важна. 

Друга наблюдявата тенденция е все по-масовото въвеждане на нископрофилните гуми, които допълнително изискват по-качествени пътни условия за шофиране (което както знаем е изключително субективен фактор), за да се гарантира, че няма да настъпи преждевременен нежелан дисбаланс. 

Как можем да разберем, че гумите ни са правилно балансирани?

Най-сигурният показател за това дали има проблем с баланса на гумите ни е по време на шофиране при висока скорост – над 100 км/ч. Ако не усещаме трептене на волана, генерирано от предните колела, то това е показател, че нещата по отношение на баланса на предните гуми са наред. Друсането на купето, генерирано от тресене на задната ос, е индикатор за дебалансирани задни гуми. Ако забележите неравномерно износване на гумите с по-силно изразени износени части на някоя от тях, то това също е показател за некачествен баланс.

Видове дисбаланс на гумите

Статичен дисбаланс:

Проявява се при олекотяване или натежаване на гумата в определена точка от окръжността й. В следствие на това, гумата се върти неравномерно и колелото започва да вибрира (“да бие”) вертикално спрямо посоката на движение.

Динамичен дисбаланс:

Този вид дисбаланс се появява при неравномерно разпределение на тежестта в едната или двете страни на колелото, при което се създава вибрация или треперене на самото него по време на движение. Динамичният дисбаланс създава странична вибрация.

Обикновено при диагностика се установяват и двата вида дисбаланс, което изисква извършването на така наречения “въртящ баланс”.

Кога се налага да се прави баланс на гумите? 

Специалистите в областта съветват, че е препоръчително да се извършва баланс всеки път, щом се демонтира гумата от джантата. Това най-често се прави при сезонна смяна на гуми. Това е нещо, което трябва да имате предвид при всяка една подобна подмяна, за да гарантирате безопасността и спокойствието си на пътя. 

Друго неписано правилно е да се прави профилактика на баланса на всеки 10-15 хиляди километра пробег, тъй като износването на гумите по време на продължителна експлоатация също би могло да доведе до дебалансирането им. По този начин също ще удължите и живота им, тъй като ще ги предпазите от преждевременно износване, ще гарантирате по-добро сцепление с пътя и ще предпазите окачването на автомобила.

Друга важна причина за извършване на по-честа диагностика на баланса е качеството на пътищата, по които се шофира. Трябва да се има предвид, че продължителното движение по неравен или пресечен терен, както и завоите, неволните удари, дупките и т.н водят до нягряване и неравномерно износване на протектора на гумата, което от своя страна довежда до дисбаланс. Фактът, че не усещате вибрации по време на движение, не значи, че ги няма. А именно тези леки и недоловими вибрации, водят до нежеланите последици.

Инфертилитета е сериозен проблем, както при мъжа, така и при жената. Той води след себе си редица психологични и емоционални проблеми при засегнатите двойки. Причините могат да бъдат разнообразни и при двата пола. 

При мъжете, много често инфертилитета е резултат от понижен брой, качество или липса на сперматозоиди в семенната течност. 

При жените са далеч по-разнообразни проблемите – възпалителни, хормонални, полово-предавани заболявания, сраствания в маточните тръби, ендометриоза, структурни нарушения в матката и други.

Поради голямо разнообразие от причини на безплодието при женския пол и огромния брой сложни иследвания, е по-добре да се направи първо спермограма на мъжа. В около половината от случаите на инфертилитет, медикаментозното лечение дава достатъчно добър резултат. В останалите от тях с голям успех се използват методите на асистирана репродукция.

Тук ще поговорим за един определен метод, които доказано с модерните си процедури, помага на много двойки да осъществят най-ценната си мечта – да имат бебе.

Инвитро оплождане

Терминът „инвитро“ в превод означава в стъкло. инвитро е асистирана репродуктивна технология за извънтелесно оплождане. Началото на метода датира от 30-40-те години на миналия век, когато е бил използван в животновъдството. Първото бебе вследствие на инвитро оплождане е родено през 1978 година в Англия – Луиза Браун.

Това е един от най-често прилаганите методи за асистирана репродукция. Този метод е идеален избор при жени със запушени или премахнати маточни тръби, проблеми с овулацията и други. Тази техника протича в няколко етапа и може да се осъществи чрез различни методи.

• Хормонална стимулация – в този пъви и наи-важен етап се използват подкожни инджекции, чиято доза е строго индивидуална и зависи от яйчниковия отговор. Тази стимулация трае около 10-12 дни и се извършва под стог лекарски контрол. Когато яйцеклетките са готови, е необходима една финална инжекция, която се поставя в точен час и спомага узряването им.
• Оплождане при спонтанен цикъл – тук липсва стимулация. Проследява се нормания цикъл на жената. Целта е да се аспирира яйцеклетката преди спонтанната овулация. 
• Пункция на фоликули и обработка на яйцеклетките – при този етап, яйцеклетките се изваждат от яйчниците от пацнтката, докато тя е под кратка венозна упойка. Процедурата се осъществява посредством аспирация на фоликулите под ултразвуков контрол. Аспиратите се предават в ембриологичната лаборатория, където яйцеклетките се изолират и подготвят за оплождане. При този метод След пункцията може да има слабо генитално кървене, което да е придружено с болки ниско в корема.
• Класическо инвитро оплождане – това е метод свързан с процеса на предварително селектирани подвижни сперматозоиди и съвместното им инкубиране в културална среда с яйцеклетка при лабораторни условия, най-близки до естествените, с цел да се увеличи шансът за осъществяване на оплождане. Сперматозоидите сами преодоляват слоя от кумулусни клетки около яйцеклетката и достигат до обвивката й, като целта е оплождането да се осъществи спонтанно (максимално близо до естественото). На 18-я час от процеса яйцеклетката се проверява за характерните признаци за настъпило оплождане. Методът се използва при добри спермални показатели на партньора и не се препоръчва в случаи на тежък мъжки фактор (намалена концентрация и/или подвижност на сперматозоидите) или неуспехи при предишни инвитро процедури .
• Инжектиране на сперматозоид в зряла яйцеклетката (Intracytoplasmic Sperm Injection, ICSI): методът представлява директно инжектиране на един сперматозоид във вътрешната среда (цитоплазмата) на яйцеклетката, преодолявайки всичките й обвивки, с помощта на специализирана техника и под микроскопски контрол. Важен показател за осъществяването на ICSI процедура е степента на зрялост на яйцеклетките. Получените яйцеклетките след яйчникова фоликулна пункция се обработват и подготвят за процедурата, като единствено зрелите яйцеклетки се оплождат със сперматозоиди чрез съответната техника на инжектирането им. На следващия ден се отчита дали е настъпило оплождане. ICSI техниката се прилага, когато причината за безплодието е свързана със силно изразен мъжки фактор – намален брой на сперматозоидите в еякулата (олигозооспермия); наличие на сперматозоиди с намалена подвижност (астенозооспермия) и/или лоша морфологична оценка (тератозооспермия); вазектомия; наличие на антиспермални антитела; пълна липса на сперматозоиди (азооспермия), при което се извършва пункция или биопсия на надсеменника или тестиса; в случаи на ретроградна еякулация или частичо запушване на семепроводите; или ако оплождането по класическия метод не дава резултат.
• Култивиране на ембриони – този етап протича, след като се установи оплождане. При сливането на яйцеклетката и сперматозоида се получава предимплантационен ембрион, който се отглежда в специална хранителна среда в продължение на 3 до 6 дни. Ежедневно се следят условията, в които ембрионът се развива и се определя неговото качество.
• Ембриотрансфер – това е последният и най-приятен етап от процедурата. Най-подходящо е да се осъществи на 3-я или 5-я ден от култивирането на ембрионите. Избират се ембриони (един или два) с най-добра морфологична характеристика, очаквайки да са с най-висок имплантационен потенциал. Взимат се със специален катетър и под ултразвуков контрол се поставят в матката на жената. Процедурата е безболезнена и напомня усещането при вземане на цитонамазка. Когато има повече ембриони с добро качество, те могат да бъдат замразени и съхранени за последващ ембриотрансфер при неуспех или да се използват за постигане на следваща бременност.

Инвитро процедурите не са модерен каприз, а последна възможност за жени да имат собствена рожба.

Амбициите на повечето родители, са да осигурят най-доброто образование за тяхното дете. Действително всеки родител, търси винаги правилното място, където детето ще се чувства добре. Когато постъпи в училище, то не само сменя средата, но изгражда и различно поведение. Такова поведение, с което да успее да се социализира и взаимодейства с останалите връстници. Освен това, цялата информация, която трябва да възприеме, е важно да бъде предадена по правилен начин. Освен това и училищната атмосфера е фактор, който оказва немалко влияние. Имайки предвид, колко важно е образованието и колко силно влияние има върху цялостното израстване на децата, все по-трудна задача се явява избора на училище. Освен всички съображения, които трябва да се имат предвид, то като най-голяма тежест има мнението на детето. И по-конкретно, какви са неговите желания, притеснения и интереси. Най-често се случва, така, че пред родителите стои дилемата – частно средно училище или държавно. Когато попаднат в тази ситуация, се търсят съвети от други родители и се набавя максимално повече информация по казуса. В това няма нищо, лошо, но както вече споменахме, преди подробното проучване е най-добре първо да се вслушате в мнението на вашето дете. 

Частно или държавно средно училище? 

Този въпрос възниква толкова често, че можем да го определим, като “вечното лутане” на родителите. В крайна сметка, най-важното е да се вземе разумно и добре обмислено решение. Не забравяйте, че това е важен момент, тъй като става въпрос за развитие в дългосрочен план. Безспорно е, че и двата типа училищни организации имат своите предимства и недостатъци. По-важното е откриете, оптималния вариант за вашето дете. 

Основните плюсове при частното средно училище са: 

• по-добра дисциплина
• развита материална база
• високо ниво на обучение спрямо чужди езици
• постоянна обратна връзка с учителите
• допълнителни извънкласни занимания
• възможност за упражняване на индивидуален подход
• повече сигурност
• иновативен подход

Предимства на държавното средно училище:

• безплатно обучение
• по-големи групи по численост
• свобода на действие
• повече самостоятелност
• участие в неформални ученически организации

По отношение на изброените плюсове към частното средно училище е редно да ги уточним, малко по-отблизо. Добра дисциплина действително има в частните паралелки, тъй като учениците са по-малко на брой, съответно се въдворява ред много по-лесно. Материалната база е по-развита и редовно се обновява, благодарение на наличните ресурси. Когато става дума за чужди езици, всеки родител знае колко са важни те в перспектива. Това е и една от причините, частното образование да се ползва с добра репутация. Действително в частните институции, се набляга много повече на това обучение. Ако в държавните училища се провеждат родителски срещи, веднъж месечно, то при частните, практиката е друга. Там обратната връзка за процеса на обучение, се дава всяка седмица или според изискванията на родителя. С други думи, можем да отбележим, че контрола е много по-голям. 

Имайки предвид твърде динамичното ежедневие и късното оставане след работно време, частните училища са един чудесен вариант за твърде ангажираните родители. Те могат да разчитат на извънкласните занимания, които най-често биват обвързани със спортни или творчески дейности. Така, освен подпомагането на родителите от една страна, то от друга учениците се обогатяват и разнообразяват допълнително.

Относно сигурността е съвсем нормално в частните училища да е по-засилена. Достъпа е много по-контролиран, съответно и безопасността е по-висока. В частните училища се наблюдава все повече тенденцията, да се прилагат по-иновативни методи на обучение. Това се случва, отново благодарение на допълнителните ресурси, чрез които учителите и педагозите, преминават най-разнообразни курсове и преквалификации. 

След, като вече разгледахме преимуществата на частните,  е време да обърнем внимание на по-обраните предимства на държавните училища. Започваме с най-значимия фактор – парите, държавните образователни институции са най-предпочитани именно заради възможността от безплатно обучение. Ако за едни платеното образование не представлява проблем, то за друга част от родителите, задачата е непосилна. 

Класовете в държавните училища са определено по-големи на брой, което е възможност за по-добра социализация и общуване. Относно свободата действие, съвсем спокойно можем да я комбинираме и със възможността за самостоятелност. При наличие на толкова ученици на едно място, индивидуалния подход действително липса. Но също така, това позволява на ученика да се научи на самостоятелна работа, чийто процес няма да бъде под контрол. В държавните школовки, понякога учениците имат възможност да вземат участие в различни организационни мероприятия, като концерти, базари или фестивали. 

Въз основа на посочените плюсове и за двете форми на обучение, то преценката зависи изцяло от потребностите на детето и обективното решение от страна на родителите.

Бъдете разумни, тъй като училищната среда, освен, че обогатява, то тя оформя и развива личността на децата.

При избора на легло, то трябва да отговаря на множество изисквания, като – удобство по време на сън, да е съразмерно с останалата част от стаята, атрактивен дизайн, лесно за поддръжка и по възможност да има място за съхранение. 

Уви, трудно бихте могли да намерите легло, което да притежава абсолютно всички изброени функции, поради факта, че някои са взаимоизключващи се. Вместо това, можете да приоритизирате исканията си и да се спрете на две основни, които да ви водят в избора на легло. Замислете се добре и преценете, кое в действителност ви е най-важно и коя функция ви е най-належаща. 

Производителите са се погрижили да задоволяват всяка потребност и желание, затова има и толкова видове легла, с най-различни конфигурации. Макар, че всички имат своите предимства, едни от тях са най-често избирани и това са легла с място за съхранение .  Тук можем спокойно да се съгласим, тъй като практичността е винаги предпочитана, а и винаги ще бъде на мода. 

Типове легла предлагащи място за съхранение

За никого не е тайна, че мястото за съхранение е винаги децифитно. Точно поради тази причина, ще ви представим и няколко алтернативи по отношение на леглата с място за съхранение. В зависимост от търсената визия и компактността, вариантите биват:

• Легло с подматрачно място

То е проектирано с повдигащ механизъм, като съответно намиращата се отдолу ракла е предназначена за багаж. Капацитета на съхранение обикновено варира, затова е добре първо да съобразите свободното пространство за леглото, преди да се спрете на този вариант. 

• Легло със странични чекмеджета

Този вариант също е много удобен, главно заради внедрените чекмеджета. Доста по-функционален е в сравнения с горния вариант. Именно затова, можете да си позволите да съхранявате в тях вещи, които използвате по-често.

• Легло с вградени рафтове

Макар и по-рядко срещан модел, той се отличава с по-нестандартна, но същевременно и практична визия. Обособените отделения дават също допълнително пространство за съхранение. Най-често биват използвани за книги или други дребни вещи, използвани преди лягане. 

Безспорно най-голямото предимство на тези легла е допълнителното място, което осигуряват. А както добре знаем, свободното място никога не е достатъчно. 

Ето и няколко идеи, които може да ви се сторят полезни:

• Прибиране на летни или зимни дрехи под леглото. Това е перфектен вариант, за тези от вас, които сортират дрехите си спрямо сезона. Така, ще имате повече място в гардероба за сезонното облекло, докато другата част от тях, ще е прибрана. Освен това, прибирайки ги там, улеснявате и процеса, при търсене. Това е много по-удобен вариант от съхраняването на дрехи в килера. 
• Място за завивки, чаршафи, възглавници и матрачни протектори. Къде, ако не под самото легло, ще съхранявате всички налични спални комплекти и допълнителни принадлежности. Особено удобно е, когато идва ред за смяна на чаршафите, просто отваряте и взимате необходимото. 
• Ако спадате към любителите на обувки, то подматрачното пространство би ви било в помощ. За да запазите обувките непокътнати е най-добре да ги сортирате в кутии и да ги наредите последователно. За да не се налага, да ги отваряте търсейки определен модел, можете предварително да обозначите всяка кутия с маркер.
• Ако пък става дума за детско легло, то е ясно с какво бихме оползотворили свободното място под него. С играчки разбира се. Край на досадните кошове, които се обръщат. Прибирайки ги под леглото, си гарантираме да не се разпиляват повече. А и в повечето случаи, играчките винаги се увеличават и стават твърде много. Поради този факт, имайте предвид пространството под леглото, при нужда.
• В случай, че ви се налага да приберете по-обемни завивки, юргани или хавлии, отново подматрачното пространство е добър вариант. За да спестите максимално място, можете да ги приберете във вакуумни торбички. 

Едно от най-времеемките и изискващи енергия занимания е да имате и поддържате голяма и красива градина. Особено ако искате да запазите и подобрявате естетическия й вид. Всеки човек, който притежава пространство в двора си, рано или късно засажда там растения и се старае да поддържа максимално благоприятна и плодотворна среда за тяхното развитие. Това определено изисква много грижи и старание, които са свързани с време, средстава и енергия. 

Един такъв пример е събирането на листа. Това е едно особено неприятно и трудоемко занимание, което всеки градинар е задължен да извършва поне два пъти на ден (сутрин и вечер), през сезона на късното лято и началото на есента. В такива ситуации, на помощ в тази неравна битка, спокойно можете да се доверите на услугите на листосъбирач. Ще бъдете изключително доволни и благодарни от време и усилията, които ще ви спести от това да се налага да го правите ръчно с гребло или метла. По този начин ще имате повече желание и възможности за насочване на усилията си към други по-приятни градински дейности.

Какво представляват листосъбирачите?

Това са електрически уреди, които се използват зa oтcтpaняване на пaднaлитe пo зeмятa лиcтa, чрез силата на въздyшнa cтpyя c мнoгo виcoĸa cĸopocт. Спopeд мoдeлa и типa нa лиcтocъбиpaчa, той работи като издyxвa навън или вcмyĸвa листата във вътрешността си.
В същината си всяка една машина може да извършва и двете дейности, но според това, на коя от двете се дава преимущество, те се класифицират на два вида:

• “въздушна метла” – инструментът е с водеща функция издухване на листата;
• “листосъбирач – духалка” – основната функция на машината е да всмуква листата, но тя предоставя възможност и за издухването им

Според начина на задвижване на листосъбирачите, се наблюдават три вида инструменти – електрически, акумулаторни и бензинови.

Електрическите обикновено са такива, които се носят на ръце чрез препасването им през рамо. Разполагат с торба, която е прикачена към машината, в която се събират листата чрез всмукването им. За да са лесни и удобни за работа, тези листосъбирачи са с по-ниско тегло, което ги прави приятни и безопасни за експлоатация. Подходящи са за по-малки пространства.

Акумулаторните листосъбирачи се захранват от батерия, което ги прави по-практични от гледна точка на това, че не са органичени от кабел, който да влиза в електрическата мрежа. По същността си също са предназначени за носене на рамо, леки са и удобни за работа. 

Бензиновите модели се използват както в домашни, така и в професионални условия. Тези листосъбирачи са доста по-обемни и тежки, поради което се налага те да бъдат монтирани на колела или да се прикрепят към ремарке.

Като цяло най-предпочитаните модели са електрическите, тъй като са по-леки, имат компактен корпус и са по-тихи. Също така двигателят им генерира по-малко вибрации, което допринася за по-комфортната им експлоатация. Не на последно място по значимост, електрическите листосъбирачи са по-евтини.

Какво трябва да имаме предвид при избор на листосъбирач?

При избор на най-подходящата за вашите цели и нужди машина, трябва да имате предвид следните фактори:

• Мощност на мотора – ориентирайте се към модел с по-голяма мощност, препоръчително  2600 – 3000 W;
• Скорост на въздушния поток – препоръчително да е над 200 км./ч.;
• Тегло – възможно най-малко, като задължително отговаря и на горните два критерия за качество. Обемът на събраните листа прогресивно натежава с използването на машината, поради което в ненатоварено състояние е добре тя да е възможно най-лека; 
• Обем на чувала за събиране – ако ще използвате машината предимно за събиране, а не за издухване на листата, уверете се, че тя има подходящ капацитет на чувала – 35-45 литра е отлично като вариант;
• Ниво на шума – по-съвременните електрически листосъбирачи работят при понижено равнище на шума.
• Дължина и дължина на кабела – ако изберете електрическият вариант на листосъбирача (а не акумулаторния), уверете се, че кабелът е достатъчно дълъг и здрав, което ще го предпази от нежелано прекъсване при работа;