В древна Месопотамия канализационните системи са имали вертикални шахти за отвеждане на отпадъците в ями. Подобни системи са съществували и в цивилизацията на долината на Инд в днешна Индия и в Древен Крит. През Средновековието канализационните системи започват да се изхабяват и отпадъците се събират в изгребни ями, които се изпразват периодично от гранатомети. След това тези отпадъци са били продавани за тор. Епохата на Просвещението донася малък напредък в областта на водоснабдяването и канализацията. През XVIII в. обаче се наблюдава бързо развитие на помпените системи и водопроводните съоръжения.

Промени в метода JMP

Новите методи използват широк спектър от източници на данни, за да оценят наличието на чиста и безопасна вода. Често, водоизточниците не са облагородени, поради което не се считат за налични, когато са необходими. В някои случаи подобрените източници не отговарят на минималното време за обиколка. Тези видове източници обаче все още са ценен ресурс за оперативен мониторинг. JMP също така прави разграничение между повърхностни водоизточници и незащитени кладенци.

Методът JMP включва данни за безопасни водоизточници – мярка за това на какво разстояние хората могат да получат достъп до безопасна питейна вода. Резултатите от проучването показват, че повечето държави съобщават за висок процент безопасни водоизточници, докато най-нисък е процентът в Етиопия и Бурунди. Макар че откритото дефекиране е често срещано явление и в двете държави, броят на домакинствата, които разполагат с подобрени санитарни съоръжения, е висок в Кения и Руанда, а делът на хората без подобрени санитарни съоръжения е нисък в Етиопия.

В някои случаи данните за питейната вода и канализацията се събират от Министерството на градското развитие и Министерството на развитието на селските райони. В селските райони обаче, данните се събират от Министерството на здравеопазването и благосъстоянието на семейството и от Министерството на развитието на селските райони. Тези данни се считат за административно отчетени данни.

Ранни техники за пречистване на отпадъчни води

Пречистването на отпадъчни води започва в средата на 19-ти век. Отпадъчните води са били изпомпвани в канализацията, за да се отговори на нарастващите нужди на увеличаващото се население. В началото на ХХ в. в лабораторията Davyhulme Sewage Works е разработен нов тип канализационна система. Процесът на отделяне на замърсителите и пропускане на водата през тръба е известен като процес на активна утайка.

Вторият етап от процеса на пречистване на отпадъчните води е отстраняването на суспендираните твърди вещества и биоразградимите органични вещества. Този етап обикновено следва първичното пречистване. Биологичното пречистване, което се извършва в присъствието на кислород, включва бактерии, които разграждат органичната материя и произвеждат неорганични крайни продукти като CO2, NH3 и H2O. Степента на метаболизиране на всеки от тези компоненти – варира. Включването на структура за вграждане, казанчета и изобщо подобряването на интериора и работата на тоалетната, също спомагат за предотвъртяване на нежелани инфекции и бактериални разпространения.

Друга техника за пречистване на отпадъчни води, е процесът на подпочвена инфилтрация. При тази техника се използва филтрираща система и се използва естественото микробно действие за превръщане на амонячния азот в отпадъчните води в нитратен азот преди изхвърлянето им на повърхността. Тази техника обаче не е подходяща за големи общини и изисква специфични условия на терена. Тя обаче е много ефективна и евтина. Освен това е силно приспособима и се превръща в популярен метод за пречистване на отпадъчни води на различни места.

Въздействие на водоснабдяването и канализацията

В страните с ниски и средни доходи, подобренията в областта на водоснабдяването и канализацията биха намалили тежестта на диарийните заболявания. Въпреки това оценките на СЗО за тежестта на заболяванията се основават на частично спазване на насоките за безопасност на водата и не отразяват истинското въздействие на безопасната вода и канализация върху честотата на заболяванията. Макар че, подобренията в областта на водоснабдяването и канализацията са от решаващо значение за намаляване на тежестта на заболяванията, тези фактори също допринасят за лоши здравни резултати. Развиващите се страни трябва да се стремят да изпълняват минималните санитарни стандарти, за да подобрят качеството си на живот.

Влиянието на водоснабдяването и канализацията върху тежестта на болестите е изследвано по няколко начина. Въпреки че използването на питейна вода в градските райони обикновено се свързва с намаляване на диарията, рискът от заразяване с диария е по-нисък в районите с водопровод. Освен това, практиките за миене на ръцете се свързват с по-нисък риск от диария и намаляват смъртността с повече от 40% в критичните периоди.

Подобренията в областта на водоснабдяването и канализацията са подобрили здравето и благосъстоянието на децата и възрастните, като са намалили броя на смъртните случаи от диария. Нов доклад на СЗО и УНИЦЕФ обобщава резултатите от тези проучвания. Съвместната програма за мониторинг на СЗО и УНИЦЕФ изчислява, че непрекъснатото снабдяване с чиста вода намалява тежестта на заболяванията с почти три четвърти. СЗО препоръчва на държавите да въведат подобрения в областта на водоснабдяването и канализацията, за да намалят диарийните заболявания.